ПОСЛЕДНИЯТ/със значителни съкращения/

Когато старата Велика България се разпадна, дойде отсам Дунава Исперих Кана Ювиги от рода на Исполините и той възроди България.
Когато днешната агонизираща България умре, ще дойде Исперих и той ще я възкреси. На Исперих посвещавам.
Авторът


ВЪВЕДЕНИЕ



Съзнавам какво ще предизвика тази книга. Повечето ще я отрекат изцяло и веднага. Други ще я осмеят. Трети ще я възприемат безусловно. Четвърти, забелязвайки скритите факти – ще се уплашат. Има и такива, които ще подскочат от злоба. Онова, което те не искаха да стигне до никого вече е в ръцете на всички, желаещи да се докоснат до него. Гореизброените подходи са погрешни. Моят съвет е да възприемете текста отначало емоционално, със сърцето и сетивата си, и едва после той да премине през вашия разум. Хладното разсъждение, лишено от емоции не е цялостно. Емоцията, лишена от разум е животинска. Едва когато вашите чувства и вашите мисли постигнат съгласие, едва тогава сте на прав път. Доверете се на своето вътрешно усещане и вземете, което ви харесва. Отхвърлете, което намирате за неестествено. Не всичко е за всеки и не всеки е за всичко. Или пък приемете написаното за фантастика. По-близо ще сте до истината, макар такава фантастика досега да не сте чели – уверявам ви.
Длъжен съм да ви кажа, че книгата не е писана от един автор. Тя е в известен смисъл колективно дело. Мозайка, която бях задължен да сглобя. Част от написаното ми даваха наготово. Друга част ми подсказваха. Има и напълно мои пасажи и мисли. Аз бях само художник, наместващ донесените му камъчета. Занаятчия с възложена задача. Понякога получавам писмо, прочитам го, а когато го потърся да го прочета пак, то е изчезнало, няма го. Понякога идва някой, казва нещо, а после не помни какво и защо е говорил. И се плаши, когато усети пропадане на спомени и време. Има още методи за предаване на съобщения, не е нужно да ги изброявам всичките. Само там, където липсваха камъчета внасях свои, съобразно собствените си знания и собственото ми виждане. Дали съм сглобил правилната картина? Дали не съм сбъркал някъде? Да си призная, това е първият текст, който се колебая дали да извадя на бял свят. Повече от година се колебая. Само че времето е тревожно. Толкова е тревожно, че моите тревоги и притеснения изглеждат дребнави. Смешни. И така, текстът е в ръцете ви. С всичките му достойнства и недостатъци. Вижте, помислете и решете сами. Аз моята работа си я свърших както можах. Онова, което толкова пъти искахте, е вече в ръцете ви. Макар изобщо да не съм уверен, че вие наистина го искате. Ваш ред е. Леко и успешно пътуване между световете.

ВЕСТИТЕЛЯТ




Аз съм последният. Аз съм последният, който бе съгласен да проговори, свързвайки минало и бъдеще. Да ги доведе в днешния ден. Да завърже развързаното. Аз съм последният Вестител. След мен ще дойдат Пазителите. И ще стане страшно.
“Когато дойде хилядолетие след сегашното хилядолетие, земята ще стане безплодна и гола.” Нима претендиращите за разумност искат казаното да се сбъдне? Съдейки по техните дела – да. Те искат да се сбъдне. Те нарушават един от основните закони на Живота, обричайки се на самоунищожение. В стремежа си да сътворят възможно повече живот, те предизвикват неизбежна смърт. Нито духовността, нито разума върху планетата могат да бъдат увеличени. Те са постоянни, непроменящи се величини, константи. Онова, което подлежи на промяна, е тяхното разпределение между двукраките същества, наречени “хора”. Какво правят хората? Превръщайки материалното, временното притежание на нетрайни вещи във висша своя цел, придавайки им измислена от тях и несъществуваща реално ценност, превръщайки ги в самоцел, те губят истинския смисъл на Живота. Загубилият своя смисъл живот се превръща в не-живот. Хората забравят кого са виждали и с кого са разговаряли, когато са били бебета. Хората не забелязват с кого разговарят техните бебета. Хората се самоизолираха от световете, обрекоха се на смъртоносна самота. Това е всъщност целта на земния човешки елит. Елитът си въобразява, че като умъртви своите себеподобни, той ще достигне безсмъртие. Но тази цел не е родена сред елита, подсказана им е. От кого – ще повярвате като ги видите в плът и… да кажем кръв.
***
ЖИВАТА СМЪРТ
Споменавано е в предсказанията, само където не е описвано подробно. В “Кръгове” също съм го споменавал. А щом съм го споменавал в “Кръгове”, значи трябва да е вярно. Дори Христос го е предрекъл. В мит се е превърнало, не е възможно да не сте чували за него. Митът за възкресението. И както всеки мит е извратено от повтарящите го папагали. Те, папагалите непрекъснато, до безсъзнание бърборят за живот вечен, без да съзнават, че възкресение без смърт няма, и че човекът няма да живее, ако не е успял да умре веднъж. Поне веднъж.
Градовете ни се превърнаха в паяжини, страните ни се превърнаха в паяжини. Всеки вече е омотан и от всекиго смучат кръв. Никой страничен не научава, когато загива някой от нас, никой нищо не знае, когато загива наш град, когато умира цяла държава. И ако все пак някой нещо забележи, то му е все едно, над планетата се възцари безразличие към жертвите на Паяка. Безразличие е обхванало и самите жертви. Палачите даже не си правят труда да обличат лъжите като истини. Все едно дали някой ще повярва или не. Истините и лъжите нямат отношение към мъртвите, те бяха предназначени за нас докато бяхме живи. Вече не сме. Мъртви сме, без да сме умирали. С тази си форма на неживост ние доброволно се съгласихме да станем вечни поданици на Смъртта.
Смъртта не е отвън, както се заблуждават неживите, не е някъде край нас. Смъртта е с нас, прегърнала ни е и не ни пуска, смъртта е вътре в нас и ние сме в нея. Отвън е останал само доброволно изоставеният от нас вълчи вой. Тук, в напуснатото от Волята пространство се е настанила Смъртта. Нашият пълновластен господар. Ние, българите се стъписахме пред смъртта, уплашихме се от нея, допуснахме я да ни обземе, вместо да се опълчим и да я победим. Ние не осигурихме бъдещата история на своята Нация, а това се отказахме и от своето място в бъдещето и в Историята. Там нас ни няма. Огънят на несправедливостта прогори небето и през образувалия се отвор насам прииждат всякакви неканени гости. Постепенно те заемат мястото ни, а ние се топим, изчезваме. За нас ще настъпи краят на света, както същият край настъпи за много велики народи, за много велики държави, за много велики цивилизации. Ще настъпи краят на нашия свят, други светове ще продължат, а и нови ще бъдат създавани.
Това е днес. Безнадеждност и смърт. Вихър от много безнадеждности и много смърти. Хорото на Смъртта. А накрая ще дойдат мъртвите, нашите мъртви и те ще си вземат онова, което спря да ни принадлежи, след като ние се отказахме от него. Ще дойдат онези, които смъртта не може отново да застигне, онези, при които веднъж вече е била. Смъртта два пъти не идва. Чели сте: “Две смърти няма, а без една не може”. Сега знаете. Утре ще почувствате. Ако изобщо това утре някога дойде. И ако изобщо можете още нещо да почувствате, след като прогонихте чувствата от себе си.
Утрото няма да дойде. Към утрото трябва да се върви, а всички вие стоите и чакате. Вървят другите мъртви, които веднъж умряха, а сега пак са живи и те ще достигнат до утрото. Само че се питам – биха ли вървели, ако знаеха какво ги очаква в края на трудния им път? Не е едно и също самотен Воин да стъпи на брега, и цялата армия с незначителни загуби да стъпи. Оцеляването на един или двама не е победа за всички.
***

Писах го преди десет години, през пролетта на 1998-ма. Тогава никой не го разбра, нямаше как да го разбере. Но трябваше да бъде написано тогава, за да стане по-ясно днес.
НА СУТРИНТА
Вечерта се сля с мъгливия зимен ден. Нощта беше черна. Носещата се по въздуха влага разстягаше пространството между осветените прозорци. Беше студена и тъмна нощ. После дойде Утрото.
Мъглата се скупчи, уплътни се, съсредоточи се около планините, обвивайки техните върхове. Пълзящата бяла пара взе да се отдръпва, устремявайки се към небето, но слънцето отгоре я притисна. Образува се облак с формата на пръстен. И този пръстен обкръжаваше котловината отвсякъде. Слънцето се заиздига и облаците го последваха. По-високо и все по-високо. Човешкият поглед ги проследи, очаквайки да види откриващи се планински въхове.
Такива нямаше!
Котловината бе заобиколена от планини без въхове. Планини без край. Чиято височина не можеше нито да се измери, нито да се достигне. Безпределен ужас завладя хората.
- Но как? Защо? Вчера зад планините се виждаше! Вчера беше различно!
- А снощи? Какво беше снощи? Мъглата пречеше и вие не успяхте да видите какво се извърши. А през нощта? Тъмнината прибави своята мощ към мъгливата сива сянка. Непрогледността стана непреодолима. Малко ли неща могат да се случат в една Непрогледност? - изрече скромен, неразличим сред тълпата човек.
Не го чуха. Никой не го чу. Те всички гледаха Онова, от което нищо не можеше да се види, и все питаха: "Защо?". Но отговор не чакаха.
Планинският пръстен трепна. Безкрайно високите стени се поздравиха. И тръгнаха една към друга. Хората закрещяха. Замятаха се като в бесен танц. Загърчиха се обезумели. Жалостни вопли огласиха свиващото се пространство. Само един незабележим човечец седеше неподвижно. Поседя малко, сякаш нещо поразмисли, сетне тръсна глава, поогледа се, изправи се и тръгна.
Слънцето залязваше. Сред полето крачеше човек. Далече зад гърба му едва се различаваше силуетът на вулкан, напомнящ висока, много висока планина.
***
Ако не бе нужно да ви говоря, нямаше да ви говоря. Знанието за миналото има значение доколкото помага за осмисляне на бъдещето. Животът на всяко разумно същество е плод не толкова на обстоятелствата и обкръжаващата го среда, колкото на неговия начин на мислене.
ПРОБУЖДАНИЯ
Животът е нещо много повече от химически процеси и физически действия. Животът е Божествен ритъм, синтез, творец на информация, управляван по Божествени закони. Затова не всички разбират живота. Управляващите обаче го разбират. И му пречат да оживее. Истинските управляващи, ръководителите на нашите президенти и царе, ръководителите на човешките тайни общества и конспиративни съвети. Истинските управляващи, деградиралият елит, съставен от бивши човеци, умъртвили в себе си човешкото. Истинските управляващи, предателите на Земята, враговете на Бога. Те знаят какво е Живот, затова му пречат да оживее. Иначе как да си обясним безпощадните удари по всичко, намиращо се извън техния контрол. Наистина ли една малка групичка от пет, десет или сто човека е в състояние да разклати, още повече да унищожи цялата обществена система? В състояние е! И ще ви кажа защо.
Неконтролираните от управляващата върхушка действия, даже най-нищожните неконтролирани и ненаправлявани действия пораждат нови подводни течения в енергийното житейско море. Оттам се вземат малките и големи водовъртежи, реката на Времето престава да тече бавно и плавно, течението ту се забавя, ту се ускорява. Водовъртежите от своя страна поглъщат безразборно всичко, изпречило се на пътя им. Вече трябва да разбирате начина по който малкото камъче преобръща колата и възможността крилото на пеперудата да предизвика ураган. Как малкото търкулнато камъче предизвиква всепомитаща лавина. Властниците, въобразили си, че са Властелини си поставят за цел да поставят под свой контрол Времето, което идва. Но те знаят ли какво е Време? Да се примирим ли с унищожителният контрол, да му се подчиним ли?
Разбира се, властта не е това, което почти всички хора си мислят, че е. Властта не са временните разпоредители на временно поверени в техните ръце материални творения. Властта не са взаимозаменяемите кукли от политическия театър. Пред вас е признание на човек, разбиращ какво е власт: „Да вземем тези дълбинни шахти, или обратно – загадъчните вертикали, където са концентрирани гигантски ресурси, както материални, така парапсихологични и духовни. Тези ресурси са концентрирани в продължение на четири до шест века. В тези центрове не биват допускани всички хора не само защото входът за непосветени е забранен, но и защото качеството на огромното мнозинство хора е нищожно. Разбира се, в центровете биват привличани /рекрутирани/ нови хора, тъй като там не живеят безсмъртни. Но се извършва сепарация, много сложен подбор. При това подборът върви по линията на елита. Ти можеш да влезеш в елита и да се окажеш в задънена улица. Ти си в елита и същевременно си глупак. Ти си човек от Холивуд, но кого от Холивуд ще вземат в закритите заведения? Принадлежността към елитите не означава придвижване, не означава, че стоиш на Пътя. Нашите политици, както и ненашите са само креатури на загадъчните и тайнствени сили и на сегментите на обществата. Хората от центровете не носят специални шапки, те не ползват масонска символика.”
Къде греши човекът от елита? Греши, че също като повечето хора и дори като голяма част от човеците, той вижда само своя свят. Той не осъзнава себе си като част от Космоса и като дете на Небето. Дори когато елитът влиза във връзка със същества от други светове, той пак не успява да излезе извън земното си мислене. Четири до шест века не са равни на четири до шест милиарда години. Затова пред този по своему могъщ елит Вратите няма да се отворят и той няма да влезе в голямото семейство дори на Системата. Трябваше най-сетне да го кажа и го казвам. Има още една причина, поради която елитът е отхвърлен. Тя е, че елитът осъди Българите на смърт, а върху Българите лежи отговорността за Небесните стълбове на Земята. Тази отговорност е причината да съм тук и сега. Впрочем елитът, истинският управленчески елит мрази и презира не само Българите. Той мрази и презира хората въобще, хората като обособила се раса от разумни и не толкова разумни същества. Този елит мрази и презира самия Живот и самата идея за Разумност: „Хората, които носят в себе си човечност не са в състояние да усвоят контурите на тези наши античовешки представи, или иначе казано на паралелните симетрични представи.” Сега вече ясно се вижда връзката между единния елит и човеконенавистническите земни режими, причинили безброй страдания и станали причина за смъртта на стотици милиони хора и човеци. Такъв елит е отречен от Небето, с каквато власт да се ползва днес. Пред такъв елит бъдеще няма. Да кажа ли на „елитарния” претендент за безсмъртие един от капаните, в които вече се е хванал? Той малко се усеща, но недостатъчно. Капанът се нарича компютър.
Да, елитът вече не ползва Мрежата, разбрали са. Дори хлапетата усещат, че държавите са в паника от Интернет. Заради тегленето на песнички и филмчета? Специалистите на по-високо ниво са озадачени: Мрежата сама, без човешка намеса почва да се брани, да отвръща на ударите, целящи посегателства над нея. На най-високо ниво вече се опитаха да спрат Интернет, без оглед на последиците, да го унищожат. Не успяха. Сега се опитват да уплашат потребителите: „МВР ще знае по всяко време на денонощието кога сме били в интернет, на кого сме пращали имейл или съобщение по ICQ, както и с кого сме говорили по телефона, използвайки глобалната мрежа.” Денонощното следене на стотици хиляди потребители изисква огромен ресурс. Човешки и финансов. В името на какво? Но не в Мрежата се състои главната опасност, а в самата машина. Още през 2000 година имаше успешни експерименти за пряко превръщане на мисъл в текст върху монитора на компютър. Фактът противоречи на всичките човешки научни представи, но си остава факт. А толкова отдавна им беше казано, че не бива да отварят „Кутията”! Как ще защитят беззащитните си приемо-предаватели, наречени „мозъци” от нея? Ще се откажат от ползването на компютри? Тогава ще изостанат, ще бъдат изместени от други. Ще продължат да ги ползват? А как ще се откъснат от техния контрол? Единственият верен ход е да научат кой контролира компютрите, кой и с какви цели се ползва от тях. И да постигнат някакво споразумение. Дори да научат, връзката и споразумението са напълно изключени. Знае ли „елитът” защо?
Следващият капан е с име „Тоутатис”. Той минава все по-близо и по-близо до Земята. Ще продължи ли елитът да упорства дори с риск за собствения си живот или най-сетне ще признае, че през последните столетия се е вършело огромно престъпление срещу хората, срещу човеците, срещу Космоса и срещу Небето?
Истината не е онова, което мислите, че е. Светът не е такъв, какъвто си го представяте. Състоянието на нещата не се изчерпва с „да” и „не”. Вселената е огромен калейдоскоп, където преместването даже на някое незначително шарено камъче може изцяло да промени картината. Човекът замени естествената многопластова, многоизмерна и подвижна логика с еднопластова линейност. Оттук тръгнаха бедите и страданията. Мисълта или нейното отсъствие е същинската причина за действията и бездействията. Човекът забрави Началото и Целта на Пътя, а се оплаква, че върви в погрешна посока. Как няма да върви, като Зрящите се оставиха да ги поведат слепци. Човекът, това „въплътено двуного” се остави друг да мисли вместо него, а има наглостта да се хленчи като вижда, че друг живее живота му.
***
Ето как е видян нашия свят през ХІХ век: “Безчестен свят, където всички търсят наслади. Деен, хитър свят и едновременно свят на най-жестока икономическа борба. Пълна подмяна на моралните ценности, свят на съмнителен прогрес. Хуманността е умряла заедно с целомъдрието и остатъците от стари предразсъдъци. Удоволствията и изгодата заменят Дълга. По лицата на мъжете и жените от новата Епоха личат следите на страшни болести. Най-страшната от тях е безпомощното отчаяние. Все повече човешки животи биват принасяни в жертва заради все по-тесен кръг измамни богоизбрани. Заедно с ръста на населението растат бедността, безнадеждността, непрекъснатият изтощителен труд. Без перспектива за подобрение. Бедствията на времето стават все повече и повече. Мечтата се превръща в спомен от миналото, в остатък от изчезналата вяра.”
Разликата между видяното и неговата реализация е 203 години. Нямаше да се спирам на това предсказание, ако не беше напомнянето за клането над последните българи, което трябва да се състои през 2079 година. Не вярвате ли? Лично аз бях поразен от едно изречение, твърде еднозначно беше казано: “Той се спря и погледна към пъплещите долу сини и червени джуджета, блъскащи се и жестикулиращи…” – преводът е дословен. Какво още искате? Ще смеся сатира и реализъм, пък вие както искате, така разбирайте.
България се превръща в празно място, върху което стои табелка с надпис “заето”. Но идва някой, оглежда неохраняваното място, отмества табелката и се настанява там. Малкото оцелели етнически българи се отправят към Ирак и Афганистан да се включат към наркоподдържащите и наркоопазващи US войски. Валутата “лев” отива в миналото, допълва още горецитираното предсказание. Дали ще се случи именно така, още не е сигурно, макар че с всеки изминат миг става все по-вероятно. Предупреждението ще се окаже напразно. Какво гласи предупреждението?
“Ще е нощ, те ще го лъжат, че е ден. Ще го обградят с безмълвие, докато друг се опитва да обсеби неговото наследство. Но очакващите го ще му помогнат да се измъкне, той няма да изпие чашата с отрова.” Нима не познахте българския народ в описанието? Има и обнадеждаващи думи, разбира се, само че вие дори не подозирате колко са големи препятствията пред тяхното осъществяване. “Душата от Здрача, многоликата Сива Сянка ще се срещне с Мадоната на Бъдното.” Ами ако не се срещне? Ами ако Мадоната бъде заменена с не-Мадона и подмяната не бъде забелязана? Или ако от срещата не настъпят последствия? Тук се намесва и цифрата осем, за нея все още нямаме тълкувание. Или ако имаме, то се отнася до един-единствен човек, значи не е нужно да го съобщаваме. Само ще предупредя, че този човек трябва да присъства на събитие, свързано с цифрата осем.
А по света как ще е според предсказанието? Особена разлика няма. На действителността вече не й е до човешките мечти и желания. Десетките, стотиците милиони, милиардите обитатели на Средния свят все по-рядко напускат тесния кръг на своите всекидневни дела и мизерни радости. Нови милиарди човешки същества изникват от Небитието с единствената цел да потънат в тъмата на Смъртта. Милиарди осакатени, затъпели бивши човеци, разкъсвани от своите неудовлетворени желания, нещастни и смазани. Животът е сведен до изродено подобие на живот. Светът постоянно се променя, но вътрешната му болест, древната вътрешна болест, привнесена от Тъмния Демон продължава да го разяжда и да трови светлото и красивото в него. Божествеността избледнява. Дори някой да търси Вяра, накъдето и да се обърне – той вижда само вероизповедания.
Още едно предсказание, от 1779 година: „Хората ще почнат да обедняват, защото у тях ще изчезне любовта към дърветата. Богатите ще обеднеят, а бедните ще умрат”. Отнася се конкретно до Балканския полуостров, най-вече до Гърция и България. Спомням си за някакви пожари, умишлени пожари, за унищожени в името на печалбата гори. Или се лъжа? Има ли надежда и къде е тя?
Надеждата е в нарастващата алчност на имащите. Те ще от отнемат все повече от нямащите, докато не остане нищо за отнемане. И когато алчните ръце се протегнат да вземат последните трошици време, някой ще се осъзнае. Какво от нашия живот действително ни принадлежи? Животът се измерва с време. Каква част от нашето време наистина е наша – ще си рече някой и това ще е началото. Имащите ще кажат, че нямащите нямат право да защитават своето. Те даже ще им забранят да казват кое е тяхно. Забраните ще паднат в мига, когато нищо няма да е разрешено.
Надеждата е в постоянното надхитряне между отделните групи угнетители. Понякога те събуждат в народите вяра, даряват ги с надежда, а после искат да си вземат даденото обратно. Само че веднъж пробудена, вярата не винаги заспива доброволно. Понякога един Пробуден е в състояние да пробуди милиони. И става страшно! Народът хваща оръжието с мисълта да се освободи, а когато народът хване оръжието, желанието му става закон! Тогава народът се отправя в Поход и няма кой да го спре. За да разберете какво искам да кажа не приемайте думата „оръжие” буквално. Оръжие може да бъде всичко, а най-могъщото оръжие е мисълта. Какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи…? Има ли значение? Има! Защото още едно събитие предстои, а ние всички сме толкова неподготвени.
Ще бъдат десет – секунди, минути, часове или дни, не знам. Времето ще спре своя ход, светлината няма да достига до планетата и Тъмнината ще погълне милиарди.
Ако пробуждането на Наследника се осъществи преди всеобщото бедствие, ако народът го познае и го призове. Ако му помогне да излезе от първоначалното безпомощно състояние. Знаете ли какво е пробуденият Наследник в първите мигове след своето пробуждане? Един компютърен програмист в двора на крал Артур. Неразбиращ и безпомощен. Ще са му нужни подходящи одежди, насочване и подкрепа. После той ще задвижи своя скрит потенциал и ще започне изискващото се от него действие. Но няма да е достатъчно. Ако самият Наследник съумее едновременно с миналото да обхване с поглед днешния ден, а заедно с това да съзре и контурите на Бъдното, едва тогава спасението ще е постигнато. Ако се съберат орисаните Преобразители, без всичките тях Огънят няма да бъде разпален… Ако, ако, ако… Толкова много ако, а толкова малко време остава! Върху очите на хората е хвърлено було и то, булото пречи на хората да видят какво е било, какво е, и какво ще бъде. Вие мислите, че сте реалисти и прагматици, но вие виждате и чувствате само това, което булото ви позволява да видите и усетите. Поне да бяхте осъзнали реалността на илюзорната реалност, която се нарича „Матрица”!
Понякога виждате светлинки или пък пред очите ви притъмнява. Понякога чувате неразбираем шепот, възникнал от нищото музикален акорд или пък настъпва внезапна, необяснима тишина. Реалността не е онова, което мислите, че е. Реалността е нещо много повече от ограничените човешки представи за реалност. Докато не излезете от сковаващите всяко мислене рамки на Матрицата, вие в известен смисъл ще бъдете извън Реалността. Припомням какво написах и пуснах в Интернет преди време. Написаното премина през вашите чувства и през вашия разум без да остави следи. Припомням отново.
***

МАТРИЦАТА СЕ ОГОЛВА
Не вярвате ли в Матрицата? Може да не вярвате, може в нищо да не вярвате. И в Бога може да не вярвате, единствено в холокоста сте длъжни да вярвате, нали такъв закон ви съчиниха, само че Матрицата не е холокост. Затова имате пълното право да не вярвате в нея. Да, ама за разлика от холокоста Матрицата съществува. Та на вас ви е дадено правото да не вярвате и вие не вярвате. Обаче в един вестник се появяват следните редове: “Мартенското слънце и сравнително високите температури ще напомнят за идващата зима”. И какво от това – ще попитате. Ами такова, че вестникът е “Монитор” от 12 март. Не помня коя година беше, само датата съм записал. И в него се твърди, че зимата тепърва идвала. Друг материал в същия брой ни разказва как във Великобритания решили да кандидатират за президент едно куче. Британски президент? Може, ама не сега. Та някой живее в друга България, в друг свят, където през март зимата едва започва, а Обединеното кралство е Обединена Република. Недомислията са само от един брой на един вестник. Останалите не са по-различни. Дали са недомислия? Както и телевизиите не ни оставят без абсурди. Те ни разказват за Негово Величество г-н Премиера на Републиката – това словосъчетание би било невъзможно в целия останал свят. Освен у нас. Дали са абсурди? Ами новините и репортажите? Неизкушен зрител би си помислил, че в България расистко настроеното българско малцинство жестоко експлоатира трудолюбивото, скромно и честно ромско мнозинство натурални мангали. Такъв читател и зрител ще научи как турците още не могат да се оправят от 500 годишното българско робство, съпроводено от асимилация, културно подтисничество и тотален геноцид. И че гадните отвратителни българи не изпитват и грам признателност към евреите, които ги спасиха през Втората световна война. Ще научим също как героичният парламент е зает да отбива постоянните провокации на българо-иракската и българо-афганистанската граници. И как 666-ти Армейски корпус с подкрепата на американските ни съюзници брани исконната българска провинция Антарктида от набезите на Вермахта. Как ви се струва? Няма недомислия, няма абсурди. Има подмяна на действителността. Има създаване на изгоден за определени среди утрешен свят. Огледайте се и ще забележите. Още ли не вярвате, че живеете в Матрицата? Наистина ли не вярвате?
Само почакайте! Многонародното /мулти-мутри-национално/ събрание готви изненада. Внесен е закон за повишаване на среднодневната температура през юли, в сравнение с тази на януари. И съответен данък, придружаващ повишението. Така че се гответе да плащате. Или излизайте от матрицата докато е време. И ако не вярвате на мен, то повярвайте на своите: “Обръщаме се към вас, към вашите сърца и съвести, към вашите чисти души, които са способни да видят Истината, и могат да различат доброто от злото. Многострадалният народ в продължение на много векове се намира в центъра на борбата между светлите и тъмните сили, които знаейки за скорошното велико възраждане злобеят и противодействат. Тежко ви е в тези времена да съхраните чистотата на своите сърца и да устоите, но силите на Светлината ще бъдат с вас. И помощта ще дойде навреме. /…/ В най-решителния Час Силите на Светлината ще изпратят своята "Жана Д'арк" и предадат на Избраните победното знаме. Щастлив е народът, който съумее да разпознае своя защитник на своята земя. /…/ Погледнете дълбините на хилядолетията и ще видите как тъмните сили направляват унищожението и разрушаването на тази земя и на нейния народ от всички страни. Започвайки с изток, продължавайки да свирепстват от юг и запад, и затваряйки кръга от север. С каква злобна упоритост силите на тъмнината опитваха с хитрост, с огън и меч да задраскат този народ от списъка на земните народи...” Думите стигнаха до България в силно съкратен и преиначен вид. Някой имаше интерес истината да не стигне до българите. И аз не ви давам цялото послание, но поне ви откривам неподправена част от него.
***
Както и не ви говоря за най-първото, за същинското начало. Сега само ще очертая контурите, вие ще довършите останалото. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на три и половина милиарда години. За някои Началото е датирано 700 милиона години по-късно, когато Вратите на Галактиката били затворени. А Краят ще е, когато тези Врати отново бъдат отворени. Техният край, затова те толкова се стараят да осуетят отварянето или да го предизвикат преди да е дошло времето, което на дело е все едно.
Вестителите минават през света незабелязано. Те не получават признание от онова, което се нарича общество. Не получават признание и от елита. Също като Йерарсите на Ада. За един такъв Йерарх бе писано: „Той върви по улицата незабележим, светлината минава през него без да го засегне, и мрак изпълва нечовешката му душа.” И на едните, и на другите е съдено да се сливат с околната среда и никой да не ги вижда. Но оставят след себе си дири, проправят пътища и човечеството тръгва именно по тези пътища. Дълбочината на дирята и посоката на пътя много често зависи от чувствата, изпитвани от Вестителя, съответно от Йерарха. Вече знаете защо и едните и другите толкова много се стремят да потънат в този свят, да го пребродят – не пространствено, а емоционално и духовно. Да почувстват както върховете, така и низините, да усетят техните човешки емоции. И да постъпят съобразно тях. Няма как да не опиша и донякъде да обясня чувствата. Спомнете си как принц Сидхарта се превърна в Буда и може би ще ви стане по-ясно. Спомнете си как Иисус отиде при митарите и фарисеите, при блудниците и грешниците, за да се превърне в Христос. Законът е непроменим и горчивата чаша не подминава никого. Само че малцина достигат до Чашата. До истинската Чаша, не до златната.
***

Искате да ви кажа какво, как и защо ще се случи? Искате да направя предсказания? А знаете ли какво е това нещо, наречено „предсказание”? Да поговорим по темата. “Всички ние в известен смисъл сме пещерни хора - не можем да си представим нищо по-страшно от призрак или върколак. Докато всъщност нарушаването на принципа на причинността е много по-страшно нещо отколкото цели стада привидения.” - Аркадий и Борис Стругацки. Предстоящите събития ще се развият по неочакван за пещерните хора начин. Многорък бог с нож във всяка една от ръцете си, ще танцува върху планината Цион, на самия неин връх. Върху малкия хълм, наречен гръмко „планина”. Срещу него ще бъде изваден един-единствен меч. Сияние и Тъмен облак ще се вплетат в смъртна схватка. В старата, обрасла със зеленина сграда, с два лъва в подножието на високото стълбище, ще е спокойно. Едно море ще пресъхва под напора горещи ветрове, а вълните на друго ще заливат сгради и улици. В Китай ще цари мрак, дракони ще се плъзгат из мъглите, а бялото лице с големи очи безмълвно ще наблюдава. Окото на Урагана ще се намира над България. Казано е в предсказанията, но те са скрити от народите. И само по косвени признаци някой прозорлив човек може да се досети. Откъде се взема необяснимата омраза на римските Папи към българската земя и към българския народ? Особено след предсказанието от Фатима от 1917 година. Откъде се взема необяснимият интерес на известния моделиер-окултист Пако Рабан към България? Откъде се взема паническия страх на руските патриарси към всичко Българско? Отговори няма, защото досега и въпросите не са задавани. Вече са зададени, значи и отговорите ще дойдат.
На българска територия се намира една от Вратите. Тя не може да бъде отключена от никого поотделно, колкото и могъщ да е той. В нейното отключване задължително трябва да вземе участие човек. И този човек задължително трябва да е българин по дух, но и по кръв. Хиляди пъти бе казвано и изписвано, те не го разбраха: Само който може да развърже, само на него е позволено да върже; само който е в състояние да затвори Вратата, само за него е допустимо да я отвори. И до него трябва да стои Стражът, а този Страж е българин. Ще премълча другите условия, не цялото Знание може да се открие. И ако все пак някой неупълномощен успее, това ще е краят на Галактиката. Има Разум над галактичния, има Сили по-могъщи от галактичните. Колкото и могъщи да изглеждат Властелините на Млечния път, те си остават само провинциални деспотчета в сравнение с Владетеля на Всемира. Да предположим, че някой отвори Вратата. В следващия миг няма да съществува нито Врата, нито мястото, от където е отворена. Вселената не може да бъде замърсявана безнаказано. Разбира се, вариантите са няколко. Бе пратено и това: „Наричат я “паяк” или “скорпион” заради приликата й с насекомо. А тя всъщност е само една машина за осъществяване и поддържане на връзка. След като е била скрита в пещерата, нейните създатели са я покрили с пълзяща смола, със смола като стъкло. После водата е нанесла скални отлагания и сега паякът по нищо не се различава от обикновените сталактити. Когато изкуствените взривове разчупят варовика, консервиращата смола ще започне да се разпада. Паякът ще размърда пипала и ще излезе навън, под открито небе. Ще се протегне към звездите и ще излъчи своя зов. Звездите ще отговорят, тунелът ще се образува и условията за живот на Земята ще се променят.” Може би така ще завърши историята, може би няма. Доста усилия се положиха за предотвратяване на предреченото. На хората бяха дадени нови методи за получаване на енергия, годни да изместят енергийния център на галактиката. “Ефектът на пеперудата” е измамен. Напротив, наблюдава се ефект на затихване. Затова промените трябваше да бъдат достатъчно мощни, да изкривят спиралата на събитията дотолкова, че затихването да не компенсира. Враговете на човека, враговете на Небето се постараха откритите технологии да бъдат закрити. Под техен натиск дори линията на Творението бе наречена Ос на Злото. Не говоря за малките смешни политически приказки, а за Линията, минаваща през цялото Творение, през цялата Вселена. Земните учени са недоразвити дечица, те не знаят и се страхуват да се досетят. Силите, които им внушават какво да мислят знаят и разбират. Противоборството е твърде мощно, войната е яростна. И никой, никой не знае как ще завърши тя. А как започна всичко?
***

Вместо това ще посоча законите на Магията както бяха формулирани преди време не от мен, с внесени в тях необходими наши корекции. Ще ви потрябват скоро.
***
ЗАКОНИТЕ НА МАГИЯТА
ЗАКОН НА ЗНАНИЕТО: Това е най-широко използваният закон и в известен смисъл той обхваща всички останали закони. Основата на закона е в това, че разбирането дава контрол. Колкото повече е известно за обекта, толкова по-лесно се осъществява контрол над него. Знанието е власт. Но знанието също е и опасност. Затова магът трябва да преценява кои знания да излага на показ и кои старателно да крие. Когато прилагате Закона имайте предвид, че знанието не е информация, а само метод за нейното създаване.
ЗАКОН НА САМОПОЗНАНИЕТО: Основна производна на закона на знанието. Този закон има допълнителни оттенъци: Магът, не притежаващ знания за себе си, не може да има знания и съответно власт над своята магия. Този закон е илюстрация на това защо "злите" магове са така редки. Привързаността към принципа "зло заради самото зло" обикновено води към загуба на интроспекцията /вътрешното гледане/ и самосъзнанието. Трудно е да нанасяте вреда на другите, когато напълно разбирате каква вреда би нанесло това на самия Вас. Затова винаги се самоизмерявайте с опасностите. Не се надигайте от окопа дотолкова, че куршумите на врага да ви намерят. И още един аспект на закона: не приемайте помощта на зли сили, ако не сте по-силен от тях.
ЗАКОН НА ПРИЧИНАТА И ЕФЕКТА: Простото научно-логическо заключение - точно това действие, при точно тези условия ще доведе до точно този резултат. Маговете имат толкова вяра в причината и ефекта, колкото и съвременните психиатри. Те просто съзнават, че добре проведения ритуал, както и добрата театрална постановка винаги са предсказуеми. Реално заклинанията съдържат в себе си толкова променливи, че абсолютното им управление или дори разбиране не винаги е възможно. Заклинанията са плод на друг език, те съдържат звуци, непроизносими от хората. Какво ще кажете за дума, чийто първи звук започва като шептящ, преминава в нещо като съскане, а последният кънти като камбана? Такава дума никой от вас не може да произнесе. Най-вече оттам, от непроизносимостта, и в по-малка степен от Принципа на неопределеността идват променливите. Ключът към успеха на магията в нашите условия е в изучаването - кои променливи са най-важни и в съхраняването на тяхното постоянство. И друга важна подробност: с увеличаване силата на магията, броят на променливите и тяхната интензивност намаляват.
ЗАКОН ЗА СИНХРОНИЗАЦИЯТА: Две или повече събития, случващи се едновременно - това е повече от съвпадение. Много рядко едни събития се извършват изолирано от други. Чистата случайност съществува само в мислите на невежите.
ЗАКОН НА АСОЦИАЦИЯТА: Ако които и да било две палитри имат общи елементи, то те си взаимодействат чрез тези общи елементи. Управлението на едната палитра способства за управлението на другата в зависимост от въвлечените общи елементи.
ЗАКОН НА ПОДОБИЯТА: Наличието на качествен физически или ментален образ на обекта облекчава контрола над него. Притежаването на модел, изображение или друг образ на Целта, Ви съобщава властта за въздействието над целта. С подобно - по подобното. Този закон е частен случай от Небесния Закон за опасността и закрилата.
ЗАКОН НА КОНТАКТА: Обектите, били един с друг във физически контакт продължават да си взаимодействат и след разединението им. Всеки, когото сте докосвали има с Вас магическа връзка, макар и достатъчно слаба, докато контактът не стане по-интензивен и/или по-продължителен и многократен. Магическата сила е заразна. Притежаването на част от нечие тяло дава по-добра контактна връзка.
ЗАКОН НА ИМЕТО: Знанието на пълното и истинско име на обекта или процеса дава контрол над него. Това работи доколкото името е дефиниция, също като контактната връзка и асоциация. Ако Вие наричате нещо или някого с някакво име отново и отново, то името започва да се асоциира с обекта. Това работи също защото знанието на пълното и истинско име означава, че Вие сте получили пълното разбиране на неговата природа. Тук ще вмъкна малко отклонение. Кои на тази планета са двуименни? Едните са юдеите, подвластните на Йехова. Те вземат име, съответстващо на народа, сред който живеят, поне по-голямата част от тях. Заедно с първото име притежават и свое, юдейско. Другите двуименни сме ние, българите. Днес малцина от нас са такива, но колкото по-скоро се върнем към своята двуименност, толкова по-скоро ще си върнем своето изгубено могъщество. Ето как магията влияе на цялата човешка и планетна история.
ЗАКОН ЗА ДУМИТЕ НА СИЛАТА: Съществуват думи, способни да изменят вътрешната или външната реалност на този, който ги произнася. Силата им може да се съдържа както в звученето, така и в значението. Много от тези думи са имена, чието значение е загубено или забравено. Голяма част от магическите манипулации изискват написването на такива думи върху образа или обекта и/или произнасянето им по време на тяхното построяване и/или използване. Заб.: Извикването на отдавна забравени или непроизнасяни имена е в състояние отново да пробуди тяхната дълго непроявявана сила. Затова изваждането от забравата на думата Тангра в нейния първичен смисъл предизвиква такава ярост у поданиците на Тъмнината. Цитирам един друг: „Някой, който е воден от „злонамерени” сили, не може да пише или изговаря определени думи и фрази, без те да му повлияят. Тези, които са водени от тях също така не могат да чуват/четат определени неща, без да станат извънредно ядосани и агресивни.”
ЗАКОН НА ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА: Всеки феномен може да се смята жив и да има личност - това означава различие между да бъдеш и да съществуваш. Всичко може да бъде персона. Много магове, специализирали се върху климата персонифицират ветровете и облаците, например, и в това фокусират своята магическа енергия.
ЗАКОН НА ОБРЪЩЕНИЕТО: Може да се установи вътрешна връзка между процесите вътре и вън от себе си, предизвиквайки вътрешен процес по време на установяване на връзката.
ЗАКОН НА ИЗВИКВАНЕТО: Може да се установи външна връзка между процесите вътре и вън някого или нещо, предизвиквайки външен процес по време на установяване на връзката.
ЗАКОН НА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА: Възможно е чрез максимална асоциация между своите елементи и тези на друго същество, действително да станете това същество, чак до овладяване на неговото знание и манипулиране с неговата сила. Заб.: В България най-известният случай е този с Боян Магът. Длъжен съм да кажа и за Тъмната страна на закона. Тя се съдържа в така нареченото „копиране”, практикувано от подчинени на песоглавците групи. Противодействие ще намерите в наставлението „Нека винаги съществува съгласие между вашите мисли и никога еднаквост”. Внимавайте да не ви наподобят, после се пристъпва към вашето унищожение.
ЗАКОН НА ЛИЧНАТА ВСЕЛЕНА: Всяко същество е свободно и способно да създаде своя собствена вселена, която никога няма да бъде напълно еднаква с вселените на другите същества. Така наречената "реалност" по своята същност е консенсус на мненията на съществата за техните собствени вселени. Не забравяйте какво значи да бъдете господари на собствения си живот.
ЗАКОН ЗА БЕЗКРАЙНОСТТА НА ВСЕЛЕНИТЕ: Абсолютното число на вселените, в които са отразени всички възможни комбинации на феномена на съществуването - това е безкрайност. Възможно е всичко, макар някои варианти да са по-вероятни от останалите. При достатъчно на брой достатъчно целенасочени и изпълнени с достатъчна сила действия доминирането на една вселена може да бъде изместено от доминирането на друга.
ЗАКОН НА ПРАГМАТИЗМА: Ако спектърът на убежденията или поведението позволяват на съществото да преживее и да постигне избраните цели, то такива убеждения /комбинации на поведение/ са "верни", "правилни" или "разумни". Това, което работи е вярно.
ЗАКОН НА ИСТИНСКАТА ЛЪЖА: Може за разбирането или действието да бъде нарушен истинския спектър на дадена лична вселена, и все пак тя да си остане "вярна", отчитайки, че все пак в специфичната ситуация работи. Това е парадокс, но в него се съдържа понятието "истина".
ЗАКОН НА СИНТЕЗА: Синтезът от два или повече противоположни "спектри" данни поражда нов спектър, който е по-истински от изходните. Синтезираният спектър може да бъде приложим на голямо количество нива от нивото на реалност, тъй като той не представлява компромис, а нещо ново и голямо. Бронзът не е нито мед, нито калай.
ЗАКОН НА ПОЛЯРНОСТТА: Всеки спектър данни може да бъде разделен на най-малко две "противоположни" характеристики. Всяка от тях ще съдържа същината на другата вътре в себе си.
ЗАКОН НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА: Под-закон на полярността. Противоположният спектър съдържа информация за другия спектър, предполагайки информация какво НЕ представлява другия спектър. По този начин контролът над противоположния спектър позволява контрол над желания спектър.
ЗАКОН НА ДИНАМИЧНИЯ БАЛАНС: За да преживеете, да станете силен, трябва да поддържате всеки аспект на своята вселена в състояние на динамичен баланс с всеки друг аспект. Крайностите са опасни, доколкото крайните същности стават дотолкова асоциирани с пограничните аспекти, че те губят способността да се разтъждествяват с тези аспекти изобщо. Впрочем това е другата причина за редкостта на "злите" магове, доколкото постоянната асоциация с болката и смъртта във вселената на мага ограничават неговите възможности в операциите му.
ЗАКОН НА ИЗВРАЩЕНИЕТО: Повече познати като закони на Мърфи. Ако някой може да се развие неправилно, той така и прави, при това по най-дразнещия начин. Магическите асоциации често довеждат до противоположното от желаното и многочислените съвпадения, които би трябвало да се неблагоприятни, работят на полза. Даже ако нищо не може да се развива по друг начин, някои елементи от вселената могат да се изменят така, че нещо ще започне да се развива именно по друг начин. Абсолютът също има право на чувство за хумор.
ЗАКОН НА ЕДИНСТВОТО: Всеки феномен на съществуването е свързан пряко или косвено с всеки друг в миналото, настоящето и бъдещето. Усещането за разделност на феномените е основано на непълното знание и/или неразбиране.
Тук е пропуснат ЗАКОНЪТ ЗА ЕЗИКА. Една и съща дума, произнесена на различен език притежава различни свойства. В това отношение най-силният език на планетата беше и си остава българският. Точно по тази причина днес този език най-малко се използва в магическите практики. Тук ще намерите обяснение за инвазията срещу българския език през последните години. За опитите той да бъде подменен от корен. И за неуспеха на всичките опити. Тъй като Реалността е по-скоро енергийна, отколкото веществена, то тя е повече магическа, отколкото материална в грубото разбиране на думата. Без познаване на нейните закономерности и закони всеки опит за промяна е обречен на неуспех. Достатъчен е примерът с водата, с основата на физическия живот. Всички знаят, че тя нарушава законите на физиката, никой не пита защо. Човек, който не пита „защо”, е осъден да изживее последните си дни в тъмнина и неподвижност. Следващите изводи ще си направите сами.
***
Ще ви дам нещо за метежа, за бунта, за свободата и робството, за освобождението и за скритата власт.
ОЖИВИТЕЛЯТ
Мисълта на писателя Рей Бредбъди сътвори един убиец на електронни уреди. Своята ненавист към мобифони и компютри той обясни така: "Изведнъж се хванах, че по цял ден това правя - стоя и слушам".
Някой друг живее вместо нас живота ни, а ние сме поставени в ролята на безучастни по принуда наблюдатели.
Веднага щом осъзнах причините, пораждащи желание за съпротива, реших да призова Убиеца: щом ти слушаш, някой трябва да говори, нали? Намери Говорещия, Убиецо!
Говорещият няма значение. Той е лесно заменяем индивид, обикновен майстор, добре владеещ интонацията и дикцията. По-важен е Нареждащият какво и от кого да се говори. Търси Съставителя на текстове, Убиецо!
Огласихме целите на говоренето. Изучихме отвличащите маневри. Можем да различим лицата зад кадър. Вземи нашите знания, Убиецо. Издири точните, истинските, рождените имена и конкретните физиономии на ръководителите, стоящи зад всички разпоредители и кукловоди. В цял свят! Не са много, по неколцина за всяка отделна страна. Посети домовете на Властелините, Убиецо!
Мислим си, че зад всяка новооткрита врата ни очаква съкровище. Вместо това, съзираме нов проход, водещ към неподозирани досега дълбини... Някога живял един скромен равин. След погребението му станало ясно, че именно той е дирижирал оркестъра на сенките, стоящи зад земните властници. Остави инструментите на мира, Убиецо. Не хвърляй сили, елиминирайки изпълнителите. Нека за теб те бъдат само врати, водещи към Тайната на световните тайни. Погледни към Диригента, Убиецо!
- А после? Да го убия ли? Него ли да убия?
- Не. След като си извървял дългия път на търсенето, след като си преминал през степените на Познанието, у теб ще се е оформила Идея. Ще си стигнал до Композитора, а от там - до Неназования, който поръчва музиката. Има белег за разпознаване. Последният, наричащ себе си Пръв и Върховен, той не твори. Лишен е от дарбата да твори. Той няма Божествено вдъхновение в себе си да твори, затова заповядва на други да творят вместо него. При Неназования иди, Убиецо!
- Той ли е обреченият да умре?
- По-страшно наказание му е отредено. Ще го принудиш да ти открие Тъмните тайни. Вземи ги. Изнеси ги на Светло, а после ги погледни. Едва тогава подготовката ти ще е завършила и ти ще си готов за същинско действие.
Подбери най-немъртвите думи, напиши най-живите страници, изречи оживителните заклинания и убий видиотяващото обезодухотворяване.
Убий Смъртта, Убиецо!
***
Затвор ли е Земята, както казват напоследък? Те казват, че е затвор, и дори по-лошо. Не, Земята не е затвор. Затворът се съдържа в човешкото мислене. В човешките усещания. В човешкото възприемане на околната действителност. Този затвор предстои да бъде сринат. Ако човекът не иска да се окаже под развалините, той трябва да изкърти решетките и да излезе навън, на свобода. „Яхве /Йехова, IHWH…/ е представял епоха, където контролът над тълпата се е оформил”. Смъртта или прогонването на Йехова означава край или отхвърляне на всеки злонамерен контрол.
Човекът притежава потенциалната възможност да възприеме със сетивата си до 10 процента от цялата вселенска Реалност. С помощта на машини, този процент може да се увеличи до 30. Още 20 процента е допустимо да бъдат плод на човешките размисли. И това е границата на възможното. Какво наблюдаваме на Земята?
Човекът възприема едва 4-5 процента от обкръжаващия го свят. Средствата за всеобщо осведомяване, така наречените “медии” намаляват този процент до 1,5 – 2. Кой ще ми каже в какъв свят живее земният човек и накъде се е запътил? Има ли бъдеще за някогашното разумно същество, което днес умишлено се самооглупява, осакатява своя дух по своя воля, по свое собствено желание?
Ами материята, „вечната и неизменна” материя? Седемдесет процента от нея спада към т. нар. „тъмна материя” – с положителна плътност и отрицателен заряд. Хората още не познават нейните свойства, а това е по-голямата част от Вселената. Материята, която познаваме е едва от три до пет процента от цялата вселенско вещество. За оставащите проценти нищо не е известно. Да не споменавам взаимодействията между различните измерения, че ще стане съвсем неразбираемо. Ами за така нареченото „обратно пространство”? Не вярвате ли? Само един пример: „През 80-те години на ХХ век при изкопни работи в Ростов на Дон намират леко сплескано кълбо с размери 88 на 85 мм. Изглеждало като да е изработено от нещо като опушено стъкло, обаче било учудващо здраво. Изследванията на кълбото показали, че вътре в него се намира механизъм. При това механизмът бил създаден въз основа не на десетичната, а на двадесетичната числова система. Такава система не е използвала нито една от познатите ни земни култури. Най-голямата изненада обаче дошла, когато се опитали да измерят плътността на кълбото. Изчисленията показали, че то има отрицателна плътност.” Сега го свържете с топчетата, с които е осеяна цялата повърхност на Марс, а също с миниатюрните топчета, намирани в районите на житните кръгове. И със „самоунищожаващите се” метеорити. Падат, виждат ги, а после никъде ги няма… И хората имат наглостта да твърдят, че всичко им е ясно, и че „положението е под контрол”! Чий е контролът, какво контролира той и каква е посоката на контрола? Съдете по резултатите.
Предлагам ви алтернатива. Не, точни изчерпателни инструкции няма да дам. Готови решения нямам, а и да имам, те са мои решения, само мои. Вашите решения са ваше дело. Сега искам да ви дам посоката.
САМОТНО МОГЪЩЕСТВО
Не отваряй, ако звънят на твоята врата. Не вдигай слушалката на телефона. Не се обръщай, когато те викат.
Не се отзовавай на ничий зов.
Търсят те, щом си им нужен. Търсят те заради самите тях. Търсят те заради тяхната собствена нужда. Какво общо имаш ти с чуждото търсене?
Вървиш по своя път. Изкачваш се. Към Съвършенството, към Небето, към Бога. Стремиш се към единствената цел, която е само твоя. Ще се отклониш ли от избраната посока, за да помогнеш?
Преодолявал си трудности, изпитвал си мъки, страдал си. Полагал си неимоверни усилия, за да се измъкнеш от всепоглъщащото тресавище на Нуждата. Нали първо трябва да си задоволил своите естествени потребности, да си осигурил поне поддържането на тялото, за да можеш да вървиш? Само на живия е отредено да променя участта си. Само на знаещия е позволено да се изкачва. Нима тогава ти помагаха? Нима чуваха отчаяния ти зов за помощ? Нима не мъкнеше сам своя тежък товар?
Търсят те, за да им дадеш. Търсят те, за да вземат от теб. Търсят те, за да ти отнемат. Подмамват те, за да те ограбят. Говорят те, за да те излъжат.
Древните определили човека като обществено животно. Обръщаме мисълта. Човекът ще е животно, докато е обществено същество. Затова се учи на изкуството да бъдеш сам. Научи се на никого да не се опираш. Научи се да разчиташ единствено на Бога в теб. Научи се сам да си бъдеш приятел. Свикни единствено твоята сила да ти бъде подкрепа и опора. Свикни да не чакаш. Да не търсиш, да не викаш, да не зовеш, да не тропаш на ничии порти. Какво повече ти е нужно?
Знание!
Мъдрост!!
Увереност!!!
Можеш ли да постигнеш всичко това сам? Ти ли създаде вековната Мъдрост? Ще оцелееш ли, ако гледаш на света като на джунгла, населявана от дебнещи те зверове? Тогава?
Намери себеподобни. Виж - едни се изкачват; други слизат. Ти към кои принадлежиш? Присъедини се към своите!
Приеми техните знания. Достигни до тяхната мъдрост. Дай им каквото те нямат. Прибави твоята увереност към тяхната. Могъща е самотата, но несломимост ще намериш в Общността. Защо враговете на Светлината толкова искат да превърнат Общността в тълпа?
Нека недостойните излязат от тълпата. Нека намерят път един към друг. Така те ще поставят основите на новата Общност.
Зоват те. Търсят те, протягат ръце към теб, кълнат ти се във вечна вярност. Ще им повярваш ли? Не можеш вечно да мълчиш. Със затворени очи, със запушени уши и няма уста не се върви нагоре. Още веднъж размисли.
Мнозина те зоват, но ти на чий зов ще отвърнеш, Човеко?
***
А можеше да не е така. Човешката раса деградира, остаря, замърси се и неизбежно ще умре. Обаче следващата раса можеше да произлиза от човека и да бъде негово продължение. Човекът можеше и все още може да промени своята вътрешна енергия, както и да открие нови енергии, поддържащи неговото обитаемо пространство. Тази възможност от ден на ден избледнява, топи се. Друга нова енергия ще бъде изнамерена и тя ще дойде от Китай. Но не към Светлия, а към Тъмния път ще тласне хората. Последиците ще бъдат трагични. Представете си врата, която задължително трябва да бъде отворена с два или повече ключа едновременно, за да се отвори накъм правилното място. Ако бъде отворена само с единия от ключовете, тя ще води до съвсем друго място. Това ще се случи в Китай, след като там решат единствено те да се възползват от нещо, което принадлежи и на други. Напразно бяха предупреждавани какво може да се случи. Вместо да се вслушат в предупрежденията, китайците пуснаха в ход своето изкуство на интригата срещу приносителя на лошите за тях вести. Без полза бяха твоите страдания сред човеците, Вестителю. Ти искаше да ги превърнеш в приятели, а те видяха в теб враг.
***
Още малко за властта. Власт означава повече права, но и повече отговорности. Имаш надмощие, но си поел отговорност пред Небето за намиращото се под твоя власт, за намиращото се под твое разпореждане. Дадени са ти права, ти също си упълномощен да даваш права. Какви права и на кого – въпрос от науката за изкуството на властта. Пример. Имат ли права чуждите да идват тук и да се заселват? Да, имат. Всяко живо същество има право да се развива и да разпростира своята територия на обитаване. Имат ли право хората да отстояват своята територия на обитаване? Да, имат. Битката не е между право и безправие. Битката е между едно право и друго право. Битката е между правото на вълка да удуши овцата и да я изяде и правото на овчаря да брани своето стадо. Битката е между инстинкта за живот на бурена и правото на градинаря да почиства своята градина от бурени. Властта – това е правото на вълка да бъде по-силен от овчаря и неговите кучета. Властта – това е правото на овчаря да убие вълка, щом той се нахвърли върху стадото му. Властта – това е правото на бурена да измести изнежените културни растения. Властта – това е правото на градинаря да изскубе бурените, преди те да са задушили градината му. Какво забелязваме днес и сега?



Ето какво трябва да имат хората предвид, когато някой идва и почва да им говори за нечии права. Зебрата има право на живот, обаче лъвовете също имат право да се хранят. Кое е право и кое е безправие?


Овчарите сядат на маса с вълците и разискват заедно съдбата на овцете. Овчарските кучета охраняват сбирката. Градинарят разисква с бурените техните буренски жизнени нужди. Невероятно е, но се случи. Случи се поради непознаване на Небесните закони, поради непознаване законите на Живота. Човекът забрави заветите и забравата го обрече на смърт.


Лошото е, че не аз създавам този свят, че не аз съм отговорен за съдбата му и чернилката, която е пред очите на всички не е мое дело. Ще отговоря и за „мегаинформацията”. Вече знаете за Книгата на Завета. Кой е могъл да създаде такава материя, която не само не се разпада, но и не губи своята еластичност вече осем хилядолетия? И защо никой непосветен досега не е виждал Книгата? Защо дори могъщи и верни на Завета и на Тангра Владетели не са се докосвали до нея? Съществуват множество въпроси, отговорите на които лежат в някоя от следващите Епохи. Съществуват множество въпроси, отговорите на които тепърва се създават. Съществуват множество въпроси, зададени с цел да бъдат сътворени техните отговори.


***
Какво мислите, че представляват така наречените „житни кръгове”? В тези преговори човекът не участва. Засега. Подобни преговори са водени неведнъж в историята на планетата. Средствата за общуване са останали непроменени през хилядолетията. Дотук нищо ново. Новото е, че този кръг на преговорите е последен.
Следва откъс от писмо: „… има една точно определена информация от глобален характер /всъщност от доста по-голям характер/, поради липсата на която дори и да не искаш, ти заблуждаваш хората /както и себе си, разбира се/. Просто така се получава, и ти ще продължиш да го правиш, докато не получиш тази информация, тази част от Истината, която ти липсва. Аз исках, ако успея, поне малко да те насоча, да направя същото, което и ти правиш с хората. Аз не мога да те накарам да видиш, но поне можех да ти покажа накъде да гледаш, къде да търсиш.” Обстоятелствата се подредиха така или пък други ги подредиха. По-скоро съм склонен да приема второто. Насочването не се осъществи. Но дали имам сили да прибягна до нови методики? Освен всичко друго, прилагането на новите методики е свързано с промяна на условията, при които работя. Засега не мога да си го позволя и все по-малка е вероятността, че в бъдеще ще си го позволя. Започнатото трябва да се довърши и едва тогава се почва нещо ново. Само че не аз ще бъда този, който ще го почне. Поуки останаха, но те ще бъдат приложени към сегашната методика. Ще подсилят нейната пълнота. Нищо не преминава безследно, случващото се оставя своя отпечатък.
Не упреквам и не приемам упреци. Не съм искал да причинявам страдания и предупредих за евентуалния развой. Не търсете в мен причината за процес, контролиран далеч оттук. Тъжно ми е, когато някой бива подложен на незаслужени удари, само че нищо не зависи от мен. Не куршумът, и не цевта на пистолета са виновни. Погледнете пръста, натискащ спусъка.



Това е едното събитие, заради което ще остана още малко. А второто е, че се появи човекът без лице и той каза: „Аз съм този, от черепа на когото пиха вино. Него го чака смърт, защото така казах аз. Аз съм по-силен от дявол, по-ловък от демон, но стоя по-ниско от Сатаната.” Случило се е през 2001 година, но сведенията дойдоха до мен едва сега. Не чаках и не търсих сведенията, затова те закъсняха. Бях забравил, че в бала с маски маските крият не само лицата, но и липсата им. /…/ Две направления с една и съща цел. Пратениците на Йерарха бяха забравили или пък никога не са знаели, че Рожбата на Злото не може да се роди, докато България не се присъедини към Русия. Пратениците вероятно разполагат с някакво тяхно предсказание, където се открива само половината, тоест, че в деня на Раждането България няма да е независима, а присъединила се страна. И откриха своите амбиции. Посредниците на Злото се изпълниха със самоувереност и наглост, те си въобразиха, че времето им е дошло. Те даже вече не прикриват своите претенции към Земята. Те искат да я имат. Няма да я имат. Няма, защото никой не е овластен да се разпорежда със съдбата на хората без съгласието на техните Наставници. А Наставниците не са хора, те не могат да бъдат нито купени, нито уплашени.

***
Имаше песен за кръвта, която попива в земята. След час тя самата е пръст, а след два е трева. Кръвта отново живее. Убиха певеца, той изпя много подобни непозволени истини. За да оживее кръвта, трябва да има пръст, от която да израсне тревата. За да има пръст, трябва да има Земя. Песните предизвикват емоции, емоциите пораждат мисли, а мисълта рано или късно се превръща в осезаема действителност. Вие още не вярвате, но други вече знаят: мисълта пряко влияе върху материята.
***
„Война. Между Земята и Небето – война. Каквото и да правиш, където и да се намираш, между Земята и Небето – Война.” Именно тя, Войната ме докара тук. Войната продължава… Оставам и аз, засега. Оставате и вие. Оставаме ние!
Елтимир

17 март 2007 г.
//Този съкратен вариант включва 36 от общо 114 страници/
ПОЯСНЕНИЕ
Едва ли щях да пусна дори откъси от този текст, когато се случи ето какво… Преди време получих огромен архив, с над 2000 файла. Къде по-кратки, къде по-обширни описания на отделни загадъчни и аномални случаи и явления. Имам сериозно основание изрично да отбележа, че архивът ми е даден от някой, който никога не е влизал в нашия сайт. Дори не съм сигурен, че знае за съществуването му. Този някой изобщо не владее български език. Казвам го, за да няма объркване с един друг „архив”, съдържащ свалени и недосвалени сайтове от Интернет.
И така, предадоха ми над 2000 описания. Почнах да ги преглеждам едно по едно. Останаха към 850, когато снощи се натъкнах на описание, което ме изправи на нокти. Описание, повтарящо до голяма степен част от съкратените пасажи на моята книга. Категорично отхвърлям възможността да сме преписвали един от друг. Допусках го, намирах го за естествено и се случи. Някой друг казва това, което казвам и аз. На нокти ме изправиха част от направените в описанието предсказания. Именно, за да стигнат предсказанията до своето предназначение пускам откъсите от книгата.
„…предстои преобразуване на нашата планета и ще са необходими нови знания.

/…/ Ще се случат две катастрофи. Първата ще е през 2009 година, катастрофа на голям континент. Следващата, по-мощна ще е през 2013 година. /…/ За бъдещето на Земята казва, че знанията ще се разпределят според качеството и нивото на съзнание. Новите знания никога няма да попаднат у тези, които не желаят да се променят в добра насока.” Засега повече нямам намерение да говоря. Поне не по тази тема. Вярвам, че и това е достатъчно.

Елтимир

Много интересно...!!! Ангел е надминал себе си, а това са само 36 от общо 114 страници... Който има очи-ще види! Който има уши-ще чуе! Който има душа-ще почуства...

Трябва да разпространим текста!

Кое е другото ни име?

Снощи приятели,качих във форума на вестник Атака материала ПОСЛЕДНИЯТ с акуратно посочване на автора накрая.В тема,която аз бях пуснал със заглавие НЕЩО ИНТЕРЕСНО.Първият материал беше на Данчо-за изказванията на евреите.Вторият беше на Елтимир.Днес,гризейки ме едно съмнение влязох да проверя кво става.Познайте:темата я няма!...Получавам ЛС от един участник с въпроса:Защо си изтри темата НЕЩО ИНТЕРЕСНО?начи освен,че батко владко трие здраво,но обвинява мен,че аз сам трия.Батко владкооо,заради такива плужеци като тебе хората се отдръпнаха от Атака!
Ти се правиш на интересен,но Бог вижда!

В текта има информация, която никой никъде не писал.

Ето какво открих.
http://limpster.wordpress.com/

Мозъкът е предавател и приемател на вълни с определена честота. Именно чрез интернет се предават такива вълни.

Това не го знаех!

http://www.secretsbg.com/bulgaria/bulgaria.php?num=n8

Компютърът става Бог?
http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php?topic=2475.0